Цветелина Йосифова: Всеки има нужда от психотерапия*

Душата е понятие, принадлежащо към религиозните и духовни практики. Психотерапията е от различен порядък и не би следвало да бъде сравнявана или приравнявана с тях. Тя е грижа за ума и за това как функционира човек на земята.

Психотерапията не чака на опашка, за да бъде приета или призната от някого. Тя е самостоятелна научна дисциплина и практика на една свободна професия. Съществува вече над един век – от времето на големите френски и австрийски лечители, предвестници на психоанализата, като Жан-Мартен Шарко, Йозеф Бройер, Иполит Бернхайм и др., когато психотерапията е поставяла основите на строгите рамки на днешната си клинична практика.

Психотерапията почива върху специфично знание в областта на човешкото развитие и отношения, което е натрупано след задълбочени изследвания на ранното детско развитие, изграждането на психични структури, отношенията между хората, личностното развитие и родителстването, груповите отношения, динамиката между хората в група и много други.

Чрез психотерапията пациентът търси разбиране и приемане на своите проблеми. Той търси да разбере себе си, а терапевтът е в ролята на другия човек, който е способен да разбере и приеме и който е готов да го придружи в това общо приключение.

Всеки има нужда от психотерапия в определен смисъл: Човекът, които се опитва да разбира и познава по-добре себе си или изпитва затруднения при справяне с тревожността и напреженията, препятстващи личностното развитие и ежедневния му живот. Този, който среща проблеми в общуването с близките, колегите, приятелите си. Такава нужда има и този, който желае да изследва отношенията си с околните, за да разбере по-добре начините, по които взаимодейства с тях. Всъщност човек има нужда от психотерапия, за да се развива като човек.

Психотерапията е обобщаващо понятие за всички психотерапевтични методи и подходи и в този смисъл включва психоанализата като един от индивидуалните методи. Съществуват множество индивидуални и групови психотерапевтични методи и подходи или школи, както също можем да ги наричаме.

Ако психиатрията свързваме най-вече с медикаментозното лечение на психически заболявания и разстройства, психологията се занимава с консултиране, тестване и остава повече в научните изследвания, то психотерапията е такова изобретение на науката и практиката, което прилага специфично научно знание за хората и човешките отношения. Психотерапията интерпретира текста (думите, жестовете, движението, интонацията и др.) на пациента, като използва това специфично знание. Психотерапевтичното лечение се провежда в строга времева и съдържателна рамка на отношенията между терапевт и пациент, има определена регулярност, продължителност и цел. В някои случаи е възможно и добре да се комбинира индивидуална и групова работа, както и взаимодействие на психотерапията с психиатрично лечение и адекватно насочена социална работа.

Сложен въпрос, който бива изследван в самия психотерапевтичен процес от участващите в него – терапевт и пациент. Обичаме да казваме, че първите седем години са най-важните за изграждането на един човек. Човек обаче живее с проявленията на тези най-ранни седем години през целия си живот. По подобен начин ефектът от добрата психотерапия остава за цял живот и дава отпечатък на нашето по-нататъшно съществуване, като го прави по-пълноценно. За да има ефект от психотерапевтичната работа, се изисква инвестиране на време и желание от страна на пациента, както и активното му участие в психотерапевтичния процес. Това е доброволен акт, никой не може да бъде заведен на психотерапия насила. Психотерапията не въдворява, тя открива възможности за осъзнаване, разбиране и промяна.

Бих ви посъветвала да погледнете страницата нa Българската асоциация по психотерапия – БАП. Това е професионалната организация по психотерапия в България. Нейните стандарти са и стандартите на Европейската асоциация. В момента в БАП членуват 74 индивидуални и 8 групови членове, които представляват отделни психотерапевтични направления и техните професионални общности.

Съвсем отскоро съществува и Национален регистър на психотерапевтите в България. До момента там са вписани 21 специалисти. Идеята е регистърът постепенно да обхване всички обучени и да даде допълнителна гаранция за качество и референция на пациентите. За момента той е единственият легитимен списък на психотерапевтите у нас, доколкото преди вписването в него се прави обстойна преценка на квалификацията на кандидата по стандартите на БАП и ЕАП.

Според мен в момента в България има няколкостотин обучени в различни методи психотерапевти, като много малка част от тях практикуват единствено психотерапия. Ако търсим сравнение с практиката в други страни, у нас са необходими няколко хиляди психотерапевти. Изследвания в други държави показват, че около 5% от населението се нуждае от психотерапия.

По никакъв начин не става дума за одържавяване на психотерапията, нито за администриране или бюрократизиране. Желанието ни е за създаване на закон-платформа, който да остане максимално близо до историята и реалността на психотерапията и психотерапевтичната практика в България, като същевременно се опре на най-доброто от законодателния опит в други страни. Обмисляме закон, който да побира и съдържа равностойно и по най-добър начин всички практикувани у нас методи, както и да дава пространство за нови.

Имаме нужда от помощта и съдействието на държавата, за да може психотерапията да очертае ясно границите си сред другите професии в социалното поле. Така да даде по-добри гаранции на хората, които имат нужда от нея, и да достигне до повече групи от хора, до всички, които биха се възползвали по благоприятен начин от нея. В този смисъл е съвсем естествено законът да стане наследник и да продължи добрите практики на БАП. Опитваме да търсим аналогия с регулацията на други свободни професии у нас. На този етап обмисляме създаването на психотерапевтичен съвет или камара на психотерапевтите като висш регулиращ орган на обучението, лицензирането и практикуването на психотерапия.

В седем европейски страни има приети и действащи закони за психотерапията. Това са Австрия (най-старият закон от 1990 г.), Германия, Италия, Малта, Франция, Холандия и Швеция. Във всяка от тях здравната каса покрива напълно или частично психотерапевтичното лечение. Ефектите от въвеждането на законодателство във всички тях са подобни. Ще спомена два от тях – по-добра грижа за пациентите чрез гарантиране на по-добро качеството на практикуването на психотерапия и достигане на психотерапията до различни социални групи, които иначе не биха имали шанс да се възползват от нея.

Приемането на Закон за психотерапията у нас би уредило обучението, практиката и лицензирането на една нова за България свободна професия, каквато е психотерапията. Уредбата би била в интерес най-вече на хората, които се нуждаят от психотерапия. Тя би допринесла за повишаване на качеството на практикуване на психотерапия, като същевременно би регламентирала отношенията с различните институции, например психотерапевтична практика в болничните заведения, система за насочване и др.