„Несъзнаваното се появява изненадващо, изниква внезапно, като че ли от засада. Появява се в грешките на езика, в сънищата, във внезапните забравяния, в остроумията и в психичните симптоми. Винаги е маскирано, преоблечено като нещо друго и затова изисква интерпретиране. Фройд създава психоаналитичната теория, за да могат интерпретациите да бъдат подкрепени, обосновани и най-важното – въплътени в един „здрав разум”. Вероятно поради тази причина теорията е свързана с индивидуалното развитие и с историческото развитие на човека и обществото. Проследявайки текстовете на Фройд – писмата му, записките му, се разбира, че неговите идеи не възникват умозрително, те се раждат постепенно въз основа на наблюденията му, преживяванията му и най-вече на практическата му работа с неговите пациенти. Това е пътят и на медицинското знание – първоначално наблюдение, търсене на лечение, изграждане на теория, приложение на новите теоретични знания в лечението, отново практика, наблюдение, обобщаване на новите данни и ново развитие на теорията, която да обясни новите факти и т.н. Фройд работи с пациенти с различна клинична психопатология, като тогава се търси активно по-успешен подход за лечението и разбирането на хистерията. Това е свързано със самото тогавашно развитие на медицината и най-вече на неврологията, която е била в подем. Хистеричните пациенти обаче са били париите на терапията. Прилагал се е хипнотичният метод на лечението с променлив успех и по-често твърде неуспешно при по-тежките клинични картини. Фройд работи с хистерични пациенти, изследвайки някои от идеите на предшествениците си – Шарко, Бернхайм, Бройер, но разликата е, че той се отказва от хипнотичния метод и започва да слуша техните думи и да се опитва да вниква по-дълбоко в техния текст. Естествено, легендата казва, че това е било нареждането на една от неговите пациентки, която му казала да замълчи и да остави да говори тя. Кабинетът на д-р Фройд става пространство, в което и пациентът, и терапевтът са хора, загрижени за това не толкова дали ще разберат другия, а дали ще бъдат разбрани от другия. Фройд подпомага процеса, като създава метода на свободните асоциации. Пациентът вече е любопитен и ангажиран не само с разказа си за възникването на симптомите или за травмата си, а и с контекстуализацията им именно през метода на свободните асоциации и през интерпретациите, които създават истинската картина на живота му, на отношенията с другите, със себе си, с терапевтичния процес, а и не на последно място, с психотерапевта.“