Д-р Цветелина Йосифова изнесе лекция на тема “The Groups and Individuals in Times of Persistent Crisis” във втория ден от конгресната програма на WCP2025 във Виена. Лекцията беше и единственото българско участие в конгреса, който се организира за 10-и път от World Council for Psychotherapy.
Лекцията представи състоянието на постоянна криза – вътрешна и външна, на отношенията, на институциите, на нациите, на държавите, между индивида и групите, вътре в голямата обществена група, състоянието на постоянна криза на демокрацията, – ежедневно оспорва и заплашва добре познатия ни начин на мислене и съществуване като ги превръща в тяхната противоположност. Дуалността на преживяванията, която кара човечеството да води война със самото себе си. Дали допълването не представлява противоречие и двойственост? Необходимо е и като че се очаква да изобретим нов ред, който да защити демокрацията или да я измислим и пресъздадем наново като най-голямото цивилизационно достижение на човека.
Животът и съдбата на отделния индивид са травматични. Те понасят огромен психологически товар и болка, които не могат да бъдат сравнени с нищо познато, и с които човекът е принуден да се справя ежедневно. Дори в обществата с по-справедливи системи за разпределение на обществените блага социалните разлики се задълбочават и донасят чувство за липса, голяма тревога и несигурност. Едновременно с това дигиталната хегемония в живота ни е все по-всеобхватна и обещава скоро да даде пълно надмощие на изкуствения интелект. Дали в тази нова среда аналоговият човек, аналоговите отношения и мислене се превръщат в изчезващи обекти на желанието? Кой съм Аз?
Лекцията беше размисъл за състоянието на постоянна криза (като аналог с индивидуалната и масова травма) и връзката му с психотерапията днес в контекста на индивидуалното развитие на човека в група. Някои от психодинамичните, социални и политически аспекти на груповите теми в него са засегнати от Зигмунд Фройд в Totem and Tabu и в Psychology of the Masses and Analysis of the Self, както и в по-късни текстове на Уилфред Р. Бион, Зигмунд Х. Фукс, Феликс де Менделсон, Давид Иерохам и др.
Посредством първоначални психоалитични и психодраматични концепции за ролите/обектите Аз-Не-Аз (Мен-Не-Мен) представянето изследва индивидуалния дискурс и неговото значение в контекста на психотерапевтичната и голямата обществена група, които бяха илюстрирани чрез клинични примери и винетки от практиката на автора.
Лекцията показа как Аз-Не-Аз (Мен-Не-Мен) роли/обекти осветляват несъзнаваните части от вътрешния свят на пациента, които често остават недостъпни, неизразими, неявни и неизказани в индивидуалната психотерапевтична работа и/или тяхното откриване и отработване отнема много продължително време. Включвайки представата за пространството на психотерапевтичното преживяване и процес, индивидуалният текст се обсъжда като топографски психичен феномен, където ролите/обектите Аз-Не-Аз (Мен-Не-Мен) са инструмент за идентифициране на несъзнаваното и включването му в текста и динамиката на групата.
Лекцията направи теоретичен обзор като стъпи и някои от вдъхновяващите източници на мислене с интерпретативни и понятийни препратки между психоаналитичната и моренианската теории. По достъпен и интересен начин лекцията представи перспективи за възможни приложения на този подход на мислене и работа с масова травма в груповата психотерапевтична практика, както и за анализиране на обществени процеси.Като пример за работа с масовата травма през периода на пандемията от Covid-19 беше представен случая на платформата Kabinet.bg, на Българското общество по психоанализа и групова анализа, и развитието й през годините след това до пълнокръвна учебна психотерапевтична клиника.
Лекцията представи състоянието на постоянна криза – вътрешна и външна, на отношенията, на институциите, на нациите, на държавите, между индивида и групите, вътре в голямата обществена група, състоянието на постоянна криза на демокрацията, – ежедневно оспорва и заплашва добре познатия ни начин на мислене и съществуване като ги превръща в тяхната противоположност. Дуалността на преживяванията, която кара човечеството да води война със самото себе си. Дали допълването не представлява противоречие и двойственост? Необходимо е и като че се очаква да изобретим нов ред, който да защити демокрацията или да я измислим и пресъздадем наново като най-голямото цивилизационно достижение на човека.
Животът и съдбата на отделния индивид са травматични. Те понасят огромен психологически товар и болка, които не могат да бъдат сравнени с нищо познато, и с които човекът е принуден да се справя ежедневно. Дори в обществата с по-справедливи системи за разпределение на обществените блага социалните разлики се задълбочават и донасят чувство за липса, голяма тревога и несигурност. Едновременно с това дигиталната хегемония в живота ни е все по-всеобхватна и обещава скоро да даде пълно надмощие на изкуствения интелект. Дали в тази нова среда аналоговият човек, аналоговите отношения и мислене се превръщат в изчезващи обекти на желанието? Кой съм Аз?
Лекцията беше размисъл за състоянието на постоянна криза (като аналог с индивидуалната и масова травма) и връзката му с психотерапията днес в контекста на индивидуалното развитие на човека в група. Някои от психодинамичните, социални и политически аспекти на груповите теми в него са засегнати от Зигмунд Фройд в Totem and Tabu и в Psychology of the Masses and Analysis of the Self, както и в по-късни текстове на Уилфред Р. Бион, Зигмунд Х. Фукс, Феликс де Менделсон, Давид Иерохам и др.
Посредством първоначални психоалитични и психодраматични концепции за ролите/обектите Аз-Не-Аз (Мен-Не-Мен) представянето изследва индивидуалния дискурс и неговото значение в контекста на психотерапевтичната и голямата обществена група, които бяха илюстрирани чрез клинични примери и винетки от практиката на автора.
Лекцията показа как Аз-Не-Аз (Мен-Не-Мен) роли/обекти осветляват несъзнаваните части от вътрешния свят на пациента, които често остават недостъпни, неизразими, неявни и неизказани в индивидуалната психотерапевтична работа и/или тяхното откриване и отработване отнема много продължително време. Включвайки представата за пространството на психотерапевтичното преживяване и процес, индивидуалният текст се обсъжда като топографски психичен феномен, където ролите/обектите Аз-Не-Аз (Мен-Не-Мен) са инструмент за идентифициране на несъзнаваното и включването му в текста и динамиката на групата.
Лекцията направи теоретичен обзор като стъпи и някои от вдъхновяващите източници на мислене с интерпретативни и понятийни препратки между психоаналитичната и моренианската теории. По достъпен и интересен начин лекцията представи перспективи за възможни приложения на този подход на мислене и работа с масова травма в груповата психотерапевтична практика, както и за анализиране на обществени процеси.Като пример за работа с масовата травма през периода на пандемията от Covid-19 беше представен случая на платформата Kabinet.bg, на Българското общество по психоанализа и групова анализа, и развитието й през годините след това до пълнокръвна учебна психотерапевтична клиника.