Цветелина Йосифова: Спокойно за… психотерапията*

*Статията е публикувана във в-к „Капитал“ на 27 декември 2007 година. Ползваното изображение е оригиналното от публикацията.

За психотерапията е трудно да се пише във вестник. Вестниците се занимават с „бързи“ теми, а психоанализата е сложен и продължителен процес станал възможен, защото Зигмунд Фройд откри, че човекът има несъзнавани психични процеси и над 90% от нашите действия са мотивирани от тях. Неговото, както и откритието на Дарвин за произхода на човека и откритието на Коперник, че земята не е център на вселената, нанася поредната голяма обида на човечеството и прави революция в разбирането за него.

Когато пристъпваме към нея, отваряме специално пространство във вътрешния си свят и й отдаваме нужното време. За да предприемем психотерапия, трябва да имаме определена степен на готовност, разбиране и култура да поемем риска и отговорността за подобно изследване. Психотерапията ни научава да си задаваме важни въпроси за себе си и да търсим техните отговори.

В България са представени голям брой школи: психоанализата и психоаналитично ориентираната психотерапия, психодрамата, социометрията и груповата терапия, лаканианската психоанализа, системната и фамилна терапия, когнитивно-поведенческата, позитивната психотерапия и други. Някои, като психоанализата и психодрамата, имат по-дълга история.

Освен по света е една от най-популярните школи и в нашата страна. Тя работи чрез анализ и интерпретация на това, което пациентът разказва на терапевта си. Както казва една пациентка на Фройд, говоренето служи за „прочистване на комините“. Фройд създава модел на човешката душа, теория за лечение на емоционални проблеми, разработва система за класификация на психичните заболявания, дава теория за развитието и създава система за обучение на психоаналитици. Сюрреализмът, дадаизмът и други течения в изкуството се повлияват от откритието на несъзнаваното и неговата теория за тълкуване на сънищата.

Психотерапията е срещата между двама души, в която пациентът поставя терапевта на мястото на онзи, който знае. Често това е една трудна среща, която изисква ресурс, отдаване и посвещаване и от двете страни. Терапевтът невинаги знае онова, което има нужда да узнае пациентът. В този смисъл психотерапевтичният процес е договореност за съвместно изследване. Психотерапевтичният процес напомня деликатна игра на общо сътворяване, в която се препокриват две области на играене: тази на терапевта и тази на пациента. Целта е да бъде възстановена способността на пациента за игра там, където тя е била нарушена, и да бъде създадена положителна социална нагласа към играенето.

Днешният човек все повече осъзнава нуждата да познава себе си по-добре, да разбира взаимодействията, в които влиза, и причините, поради които прави определени избори. Проблемите, с които психотерапията ни подпомага да се справим, биха могли да имат различен характер – от тежки психотични заболявания до преформулирането и решаването на конкретен социален проблем. Психотерапията подпомага човека да открие и мобилизира собствен социопсихичен ресурс, който да му позволи да се разбере и да „разкаже“ по нов начин историята си. Онова, което ни носи и постига, трудно се обяснява с думи и може да бъде подценено, ако не се преживее лично.

Психотерапията се прави от квалифицирани терапевти, обучени в някой от методите. Обучаваният преминава през лична терапия – задължително условие, за да може да практикува. Работата на всеки практикуващ изисква супервизия. Психотерапията лекува чрез слушане, чуване и анализ на говоренето, думите, текста на пациента при аналитично ориентирани подходи. Слушането и чуването на терапевта се отличават от начина, по който слушаме и чуваме в ежедневието. Целта е разбиране, интерпретация и „връщане на текста на изпращача“, когато той е готов да го разбере и приеме сам.

Друга популярна школа с множество последователи в България е

социометрията и груповата терапия. Тя продължава изследването на психичната реалност на човека отвъд анализа и тълкуването на думите. Основава я Якоб Леви Морено през 20-те години на ХХ век. Тя е един от основните групови терапевтични методи днес. Психодрамата изследва и разкрива истината за човека в действие. Освен значимия си принос към груповите подходи, тя свързва психотерапевтичното поле с изкуствата и културата и в частност театъра и драмата. При нея човешките преживявания биват отиграни и видени на сцена, като постигането на спонтанност и креативност, възможността да погледнем отстрани, да изследваме и сътворим реалността отново са основна цел на метода. Груповата анализа и интерпретацията се прави от терапевта през воденето на процеса, от отделните членове на групата и от групата като цяло.

Днес психотерапията има нужда от нов прочит и прилагане. Тя трябва да обърне погледа си към културата и изкуствата и да се свърже с местата, където се случват значими социални процеси. Домовете за деца и възрастни, домовете за психично болни, учебните заведения, културните центрове, улицата са новите „клиники“, където има нужда от нея и досега тя рядко е достигала.