Децата интимно* – интервю с д-р Карл Голинг

* Интервюто е публикувано във в-к „Капитал“ на 11 октомври 2013 година. Снимка: Лилия Попганчева

Дръжте две неща далеч от деца – порнография и религия, казва психотерапевтът Карл Голинг

Доктор Карл Голинг е психоаналитик, групов аналитик и преподавател по психоанализа с над 30-годишен опит. В София е по покана на Цветелина Йосифова – първият групов аналитик в България; психотерапевт, психодрама терапевт; преподавател в магистърска „Артистични психо-социални практики“ на НБУ; обучител в съвместната програма по групова анализа към университета „Зигмунд Фройд“, Виена. Д-р Голинг е един от обучителите на първата българска група от групови аналитици и един от седемте местни и чуждестранни учредители на Българското общество по групова анализа и групови процеси, учредено в столицата в края на септември тази година.

Карл, както фамилиарно го наричаме всички в програмата, е един от най-вдъхновяващите учители, които съм имала. Блясъкът в очите му излиза в момента, в който застане в преподавателска поза. Иноватор и предприемач, той е в процес на създаване на креативно обучение с компютърна платформа, която прави връзка между психоанализа и филми. Виждала съм го да проявява целия спектър на родителско отношение към своите студенти, мотивиращ, разтърсващ, провокиращ. Любовта е централна в стила му на преподаване вероятно защото преподаването му се усеща като мисия, на която се е посветил.

Не мисля, че децата трябва да учат сексуално образование в училищата. Те трябва да учат за любовта. Сексуалността принадлежи на сферата на любовта.

Каним го да сподели личното си мнение за влиянието на порнографията върху детската психика, пречупено през призмата на дългогодишния си професионален опит в САЩ и Австрия.

Какво се случва с детето, когато попадне на канал за възрастни? Как гледката се отразява на психиката му?
Мисля, че това може да бъде много травмиращо, непоносимо и да има такъв ефект върху детето, че съзнанието му постоянно да се върти около темата. Свободният му ум става изловен и хвърлен в капан, така  че да не може да мисли за други неща.

Има ли значение възрастта?
Колкото по-рано, толкова по-лошо. Дръжте две неща далеч от деца – порнография и религия.

Много хора ще ви разпънат за такава реплика!
Това не ме интересува. Аз все още вярвам в свободата на словото.

Как се съотнасят религията и порнографиятав какво са подобни според вас?
И двете занимават умовете с фалшиви реалности, съблазняват съзнанието във фантазия, вместо да го оставят да работи с реалността. Децата имат свобода за игра. Те трябва да играят. Да се вземе фантазията на детето, да се затвори в определени граници и да се манипулира е престъпление. Порнографията прави именно това.

Какво се случва, когато детето види родителите си да правят секс и какъв е ефектът върху него в сравнение с този от сблъсъка с порнография?
В психоанализата говорим за първична сцена, когато дете вижда собствените си родители да правят секс. Това е много различно от порното, макар и също толкова травмиращо. Порното се прави за сексуално стимулиране на възрастни мъже и жени и не е нещо естествено. Порнографията е като театрален акт за стимулиране фантазиите на възрастните. Те могат да бъдат в състояние да използват тази фантазия, но децата не могат. Така както не даваме алкохол на децата, защото той разрушава ума, така не им давайте порно. То също уврежда ума им.

Това са много силни думиМного деца са виждали порнографияКак техните умове са билиувредени?
Знам и много деца имат когнитивни нарушения.

Вие свързвате когнитивни увреждания с гледането на порнография?
Да. Когнитивните нарушения са, най-общо казано, проблеми, свързани с паметта, езика, логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за вземане на решение и други. Те често пъти са причинени от свръхстимулиране, което се случва и чрез гледане на порнография. Това е много сериозен проблем и трябва да се контролира от обществото.

Допринася ли сексуалното образование в училищата за по-здравословно отношение към секса и интимността?
Не мисля, че децата трябва да учат сексуално образование в училищата. Те трябва да учат за любовта. Сексуалността принадлежи към сферата на любовта.

Как се преподава любов?
Любовта и сексът като една част от любовта са въпрос на взаимоотношения. Сексът не е свързан само с облекчаване на вътрешно напрежение с определено стимулиране върху кожата. Изключително важно е да се учи любов в училищата.

Имаме нужда от защита срещу видовете стимули, които причиняват свръхвъзбуда в децата. В противен случай те се травмират.

Нашите училищни планове са пълни с безсмислици. Когато учениците излизат от гимназията, знаят дори висша математика. Тя няма никога да им потрябва в живота им освен на онези от тях, които ще станат инженери или учители. Но всички ще влизат в отношения с други хора, без да са научени как да се справят с конфликти или как да изразяват своите емоции.

Много понятия са фрагментирани в съвременното общество, така както сексът е изнесен извън сферата на любовта. Мислите ли, че изместеният контекст е ключов за постигане на дълбочина на преживяванията и отношенията?
Нашата ангажираност със секса е също символ на подобно отчуждение на понятията. Започнали сме да фрагментираме различни теми от човечността, вместо да интегрираме биологичните си нужди във взаимоотношения. По същия начин ние сме принудени да продаваме само части от себе си. Например аз трябва да продавам мускулите си, защото моят работодател се интересува само от това. Всичко останало – моето семейство, моят вътрешен свят и мисли, са без значение. В същото време аз имам социален живот и интимен живот, които трябва да бъдат интегрирани и в баланс, за да имам пълноценен живот. По подобен начин порнографията отрязва само една част от любовните взаимоотношения и това уврежда представите на децата за света.

Как да научим научим децата за разликата между секс и порнография?

Децата играят на доктори – и да ги видите, ги оставете. Това е тяхната безопасна територия, където могат да експериментират със сексуалните си фантазии и любопитство. Порнографията, от друга страна, е съблазън за възрастни, произведена от възрастни. Детето става свръхстимулирано, когато види порно, не знае как да смели правилно образите и информацията и става прекалено ангажирано с темата. По този начин сексуалната стимулация се превръща в порок за детето. Такова ранно съблазняване предизвиква прекомерна стимулация и постоянна нужда от изпразване и разтоварване. Ние често срещаме такива ученици – в момента, в който останат сами, една от основните им дейности е мастурбирането. Този факт е често скрит, но е там.

Едно дете трябва да има книги за анатомия и биология точно както има книги за автомобили, дракони и планини. Нека това бъде просто още една част от живота, без да й се придава прекалена важност. А за секса винаги да се говори в контекста на взаимоотношенията и любовта.

Това лошо ли е, не е ли естествен процес в развитието?
Заболяването е натрапчивостта, която то прикрива, а не фактът, че детето мастурбира. Знаем също така, че като резултат от ранни съблазни се появяват хистерични симптоми. От Фройд насам огромна част от психоанализата се занимава с резултатите от ранно сексуално прелъстяване и стимулация. Не става въпрос само за реалните прелъстявания на децата, но и за техните фантазии. Подхранването на сферата на тези фантазии прави обществото болно.

Поради същите причини мисля, че трябва да контролираме количеството агресия, представена в детските филми и анимации. В днешно време непрекъснато се оплакваме от деца с проблеми във фокусиране на вниманието. А всички тези хиперактивни деца се опитват да разтоварят огромното количество възбуда, което са събрали от медиите, интернет и средата. Функцията на всеки родител е не само да храни и защитава детето, но и да филтрира възбудата от околната среда, която детето е способно да преработи, за да си пази психиката здрава. Имаме нужда от защита срещу видовете стимули, които причиняват свръхвъзбуда в децата. В противен случай те се травмират.

Къде е фината граница между сексуалния интерес и вроденатаневинност на детето и как ние като родители да я поддържаме?
Дете, което няма сексуален интерес, е нездраво. Детето има стимули в тялото си още от самото начало на живота си. Когато бебето се кърми, това е в същото време форма на упражняване на чувствено удоволствие, съчетано с приема на храна. И ние знаем колко силно е това влечение, какво е привързването и колко трудно се отбива от майката или от биберона-залъгалка. Ако детето има адекватни отношения със своите родители, може да говори на всички теми, към които изпитва любопитство. Родителят не трябва да представя повече информация, отколкото е необходима в дадения момент и колкото детето е поискало. За целта е най-добре да се изчака то да задава въпросите.

Едно дете трябва да има книги за анатомия и биология точно както разполага с книги за автомобили, дракони и планини. Нека това бъде просто още една част от живота, без да й се придава прекалена важност. А за секса винаги да се говори в контекста на взаимоотношенията и любовта.

За себе си съм открил, че най-ценно е да се подхожда към тази тема дискретно. От своя страна децата, ако са израснали в здравословна среда, сами поставят собствените си граници. Те казват – моля те, не ми казвай повече, и е травмиращо да им се сподели повече, отколкото искат да знаят. Не мисля, че е уместно да се правят шеги за любовта и сексуалността в присъствието на деца. В същото време да се казва, че са твърде малки, за да разберат, ги унижава и не им пази достойнството.

По принцип трупането на сексуални теми твърде рано в живота на едно дете уврежда неговото бъдеще. Интересът към този въпрос води до началото на психоанализата – чувството за вина, конфликтът между сексуалните нужди и начините, по които може или е позволено да ги задоволяваме. Това е част от големите теми на Зигмунд Фройд.

Ако ги хванем да мастурбират или да гледат порнография, как да реагираме и какво да им кажем? 
Разбира се, че е важно да се говори с децата на подобни теми, защото те виждат така или иначе много. Важно е да се общува с децата за нещата, които ги вълнуват. Начинът, по който се говори за секс, трябва да бъде същият, както когато говорим с тях за коли, самолети, кукли и всичко останало – естествено, като част от света. Необходимо е да се наблегне, че специфично порното и неговият ефект не са благоприятни за тях по същия начин, по който например алкохолът не е.

Има ли разлика в начина, по който темата секс се дискутира в дома на един родител? Какво да прави този сам родител, когато има нов партньор, и до каква степен децата трябва да се пазят в подобни отношения?
Всичко, което двама възрастни правят един с друг интимно, трябва да стои зад затворени врати. Това е нещо, което принадлежи на личния живот на възрастните. Детето може да бъде много любопитно и е по-вероятно да бъде, но заради това или именно заради това трябва да бъдат зададени ясни граници.

Кои са факторите, които влияят един млад човек да започне по-рано или по-късно сексуален живот?

Факторите се разделят на две групи. От една страна, съществува генетична обусловеност. Има деца, които са по-предразположени към сексуални стимули и реагират по-рано на възбуда. После идва околната среда. Дете, което идва в живота със силно сексуално желание и средата допълнително го свръхстимулира, тогава то става затворник на постоянното желание и възбуда. По този начин е ограбено от много други области на развитието си. Упражнява се несправедливост към детето и неговото бъдеще. От друга страна, в противоположния ъгъл – ако същото дете е попаднало в силно несексуална среда, то може да се почувства отчуждено поради силните интереси, които тази среда отрича. Тогава поривите стават потиснати и могат да се превърнат в скрити симптоми на натрапчива мастурбация. Важно е децата да бъдат окуражени в посока образование, спортуване и занимания, които да облекчават и канализират социално силните им желания и възбуда.

Как ще коментирате въвеждането на сексуално образование в училище. Влияе ли то на повишеното любопитство и по-ранно участие в сексуални действия?
Това, което знам за сексуалното образование в училищата, е, че децата му се смеят и подиграват, а в същото време учителите се правят, че децата не разбират нищо. Не мисля, че подобни разговори могат да влияят по този начин, който споменавате. Има нещо друго – сексуалното насилие в семействата, което съществува много повече, отколкото ние знаем или бихме искали да признаем, създава незряла и силна възбуда в подложеното на подобно насилие дете, което то внася и в училищната среда и влияе на останалите.

Има инвестирани и икономически интереси в това да се поддържа липса над здрави пълноценни сексуални и любовни форми на общуване. Модата в културата на работене е напълно в противовес с възможността за щастливи отношения. Работата се превръща в бог и обект за поклонение, вместо да бленуваме за любов и общуване.


И това влияе на обществото толкова много?

Има интерес в обществото да се държи сексуалността като нещо извратено, а не като нещо естествено. Защото, когато понятието е извратено, хората стават много по-лесни за манипулиране. Тогава те не могат да постигнат истинско удовлетворение от сексуалния си живот и преследват частично задоволяване. Има инвестирани и икономически интереси в това да се поддържа липса над здрави пълноценни сексуални и любовни форми на общуване. Модата в културата на работене е напълно в противовес с възможността за щастливи отношения. Работата се превръща в обект за поклонение, вместо бляна за любов и общуване. Тя става бог, за когото хората са плячка. Интересното е, че това не важи за тези, които имат пари или които вярват, че имат избор и го упражняват. Богатите често пъти имат големи семейства.

Може би те гледат на децата като на още една луксозна стока, която могат да си позволят…
По-скоро вярвам, че те знаят кое е ценно и могат да си го позволят. Имат избор. Ако работиш от 9:00 до 17:00 ч., може би също би имал възможност за баланс в живота, но договорите за работа надхвърлят работното време, а и много често се подразбира или направо се очаква да се работи, докато има работа, без компенсация за извънработно време. Капиталът постоянно се интересува от часовете, вложени в труд, което яде от времето за смислени отношения. На Запад и в развитите индустриални нации са по-напреднали в яденето на свободата и времето на хората, не знам в България как е. На социално ниво аз свързвам тези структури с големите банки, които контролират политиката, която контролира образованието и трудовите закони и индиректно сексуалността и взаимоотношенията. Хората са по-малко способни да мислят, защото не могат да удържат възбудата. Факт е, че за да можете да мислите, трябва да можете да удържате и да се справяте с неудовлетвореността. В момента, в който има възбуда и нужда от нейното разтоварване, хората престават да мислят.

Какво ще кажете за груповата анализа и как може да помогне на обществото?
Едно от нещата, които зная е, че когато хората са в групи, изолацията, породена от естествената индивидуализация, намира своя край. В група разбираш, че има други хора, които имат подобни на твоите проблеми, и може да видиш как те се справят, да разпознаеш своето страдание в тяхното. В даден момент всеки в групата може да влезе в ролята на твой терапевт, с други думи – имаш не един, а десет терапевта едновременно. Груповата терапия би била много ценна за някой, който е травмиран от борба със свръхстимулация, защото поставя личната гледна точка в перспектива. Научава това въз основа на свързаността си с другите в групата.

И все пак, ако искаме да променим обществото дългосрочно, необходимо е да преподаваме на децата какво е любов, не просто сексуалност или биология. Качествените отношения, значението на кърменето и необходимите грижи и потребности на едно дете трябва да бъдат изучавани. Необходимо е това да се случи, преди извратената социализация да окаже белег върху подрастващите момчета – например и те да избягат и оставят майките сами. Новите момчета ще имат възможност и вътрешна необходимост да създават задълбочени връзки. Ние като общество трябва да предпазваме и закриляме майките много повече. Аз дори вярвам, че майката е добре да стои в къщи с децата през първите пет години.

Отглеждането на деца много рядко се възприема като смисълна живота, как тогава да създаваме психически здраво общество? 
Животът няма смисъл. Но за мен е важно, че дъщеря ми ще има спомена за баща си, който в 23:00 ч. вечерта е седнал да й помага с написването на библиографията към първото голямо есе в живота й върху произведението „Хамлет“. Тя винаги ще помни това специално време, което аз съм посветил на нея. Аз работя само за детето си. За мен е от първостепенно значение в живота тя да е здрава и да има възможно най-доброто образование, което мога да й подсигуря. Всичко, което изкарвам, инвестирам в нейното образование и бъдеще. Каквото поиска като курс или определен интерес по света, ако мога да си го позволя, й го осигурявам, като вярвам в нейния избор. От своя страна аз вярвам, че по този начин правя най-добрата инвестиция за бъдещето на нашия свят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.